Реквием за Европа без зима
Много преди да схвана името му, познавах картините на Хендрик Аверкамп. Те демонстрират радостен коледен свят на смешно облечени хора, които се забавляват по замръзнали канали: картини, които познавах от пъзели и празнични картички. Ето една млада двойка, която се плъзгаше по леда, с обич в очите; имаше хора, упражняващи живописни специалности — точил на кънки, ловджия на птици, продавач на кестени.
Но в случай че продължите да търсите, ще откриете добродушна скрабност. Зад това паякообразно дърво имаше мъж, който дефекираше, а там имаше жена, която се подхлъзна и разкри алените си задни елементи, а там, до селския хан, имаше пийнал простак, изваден от леда. Нито един художник в никакъв случай не е уловил зимните занимания.
Тези подиуми бяха толкоз емблематични, толкоз холандски, че се почувствах малко наскърбен, когато се реалокирах в Холандия за повече от 20 години преди, с цел да осъзнаят, че светът, който демонстрираха, го нямаше — и че с помощта на изменението на климата нямаше да се върне. Дори Elfstedentocht, надпреварата по кънки през 11-те исторически града на Фризия, което е една от най-обичаните национални обичаи в страната и се организира 15 пъти от 1909 година насам, минаваше от паметта. Ледът би трябвало да доближи избрана дебелина, с цел да бъде безвредно арестуван, а ледът към този момент не доближава тази дебелина. Това, което открих, на мястото на искрящо белите зими на старите картини, беше месец след месец студен дъждец.
Трудно е да се преувеличи какъв брой разчувствани са към момента холандците Елфстедентохт. Духовете се издигат, до момента в който живакът потъва. Има ежедневни метеорологични отчети от дребни градове, които рядко се загатват в различен подтекст. Състезанието има собствен личен речник на фризийския език, който нефризийските холандци намират за удивителен: „ It giet oan “ значи, че надпреварата е на – или, в случай че ледът не е задоволително пълен, „ it giet net oan “. Откакто се реалокирах в тази страна, единствено последното се чува. Цяло едно потомство е израснало от последното съревнование през 1997 година, макар че това съвсем се случи през 2012 година Всяка година, когато стане студено, опцията за надпреварата идва с плач от екраните ни.
сподели пред Guardian в края на 2022 година: „ В отдалечените региони постоянно чувате, че в Хага няма око за човешкото измерение и дребните неща, които са толкоз значими в провинцията. “ към редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето няколко. А ето и нашия имейл:.Следвайте секцията за мнение на New York Times по отношение на,, и.
